Много мразя вопросът: „Какво е искал да каже авторът?“.

Струва ми се глупав, защото каквото и да е искал да каже авторът го е казал, с произведението си. Друг е вопросът какво и как разбира читателят, слушателят или зрителят…

Та, сега няма да обяснявам какво сом искал да кажа с това, което съм рисувал в годините, а защо съм го рисувал така, както сом го рисувал.

Приел съм, че джазът е квинтесенцията на музиката и обожавам джаза, инструменталният джаз, особено пиано джазът!

Инструменталната класическа музика и джазът пораждат у слушателя абстрактни емоционални настроения на енергия, жизненост, плам, сексуална виталност, ентусиазъм или жар, може и тъга…

Така е и с абстрактната живопис!

Та мисля, че както джазът е квинтесенцията на музиката така и абстрактната живопис е квинтесенцията на изобразителното изкуство и като емоционален човек ми дава возможност най-вярно да изразя емоционалните си настроения…

Та, ето защо сьм рисувал така, както съм рисувал.

Владо Руменов